(Mother and Children, 1879, by William-Adolphe Bouguereau) Много от родителите обръщат

Детето има нужда от смях, но го карат да е сериозно ~ Лидия КОВАЧЕВА

(Mother and Children, 1879, by William-Adolphe Bouguereau)

Много от родителите обръщат внимание на физическото развиване на детето, без да се замислят за етичните стойности на индивида. Този човек ще израсте със здрава физика, само че когато етиката не е на равнище, тази здрава физика ще бъде неустойчива. Само същинското крепко вътрешно душевно равновесие може да обезпечи и хармонията на работата на вътрешните органи. Злобата, завистта, жестокостта, егоизмът унищожават и най-стабилното здраве. Те разяждат организма от вътрешната страна. Това са скритите вътрешни агресори, довеждащи индивида до ранно остаряване и ранна гибел. Столетник завистник, злобар, лакомец или темерут няма. Това са хора с чиста душа.

Детето овреме би трябвало да се научи да е в услуга освен на родителите си, само че и на всеки, който се нуждае от помощ. Ако майката възпитава детето си да пазари за у дома, то би трябвало да се учи да прави същото и за някой от възрастните съседи.

Научи ли се детето на уместност, като по тази причина му служат като първи образец родителите и заобикалящата го среда, това остава за цялостен живот. Възпитателят би трябвало да го научи да приказва с усмивка и вежливост, да се възползва от неговата жизнеспособност, вложена в природата на всяко дете.

Детето търси нормално мотиви да се смее, което постоянно намръщените родители с криворазбрани способи на образование потискат. Лекото и прелестно възприятие към хората и живота би трябвало да остане вечно. Обработването на позитивни качества в един човек от най-ранното му детство оказват помощ за положителното му физическо положение, а по-късно за опазване на същинското здраве и дългоденствие.

Вложеният в детето непокварим инстинкт би трябвало да се щади и самите ние би трябвало да се учим от него. То постоянно знае какъв брой и по кое време да яде. Ако към този момент е изгубило това вътрешно възприятие, за това виновност има единствено неговият неграмотен педагог. Детето има блян към чистия въздух и разходката навън, само че и това постоянно се притъпява от неговите възпитатели и този блян се изражда в заседналост по стаите. Детето има потребност от смях, само че го карат да е съществено, да театралничи с насаждащия му се в душата фалш...

Детето знае добре да чете, въпреки че към момента е необразовано, страниците от книгата на природата, които ние от дълго време сме не запомнили. Нека си ги напомним и да отчетем какъв брой жестоко, какъв брой невежо е протекъл животът ни след тази загуба. Нека всеки да се замисли и да не позволява това да се случи и с неговото дете.

(William-Adolphe Bouguereau)